понапъпило е

Речник на българския език

1. понапъпило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапъпило е е производна форма на понапъпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понапъпило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапъпило е е производна форма на понапъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).