понапъпило

Речник на българския език

1. понапъпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапъпило е производна форма на понапъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понапъпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понапъпило е производна форма на понапъпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).