понапъпила е

Речник на българския език

1. понапъпила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понапъпила е е производна форма на понапъпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понапъпила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понапъпила е е производна форма на понапъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).