понапъпила

Речник на българския език

1. понапъпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понапъпила е производна форма на понапъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понапъпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понапъпила е производна форма на понапъпя (мин. деят. св. прич. ж. р.).