понапъпил

Речник на българския език

1. понапъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапъпил е производна форма на понапъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

понапъпил е производна форма на понапъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).