понапъпел съм

Речник на българския език

1. понапъпел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понапъпел съм е производна форма на понапъпя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).