понапъпело е

Речник на българския език

1. понапъпело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапъпело е е производна форма на понапъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).