понапъпели

Речник на българския език

1. понапъпели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понапъпели е производна форма на понапъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понапъпели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понапъпели е производна форма на понапъпя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).