понапъпела

Речник на българския език

1. понапъпела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понапъпела е производна форма на понапъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понапъпела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понапъпела е производна форма на понапъпя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).