понапъпел

Речник на българския език

1. понапъпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапъпел е производна форма на понапъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапъпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понапъпел е производна форма на понапъпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).