понапълняло

Речник на българския език

1. понапълняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапълняло е производна форма на понапълнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понапълняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

понапълняло е производна форма на понапълнея (мин. деят. св. прич. ср. р.).