понапълнял

Речник на българския език

1. понапълнял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапълнял е производна форма на понапълнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапълнял — мин. деят. св. прич. м. р.

понапълнял е производна форма на понапълнея (мин. деят. св. прич. м. р.).