понапълнил

Речник на българския език

1. понапълнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапълнил е производна форма на понапълня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапълнил — мин. деят. св. прич. м. р.

понапълнил е производна форма на понапълня (мин. деят. св. прич. м. р.).