понапълнело

Речник на българския език

1. понапълнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапълнело е производна форма на понапълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понапълнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понапълнело е производна форма на понапълня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).