понапълнели

Речник на българския език

1. понапълнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понапълнели е производна форма на понапълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понапълнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понапълнели е производна форма на понапълня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. понапълнели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понапълнели е производна форма на понапълнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. понапълнели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понапълнели е производна форма на понапълнея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).