понапълнел

Речник на българския език

1. понапълнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапълнел е производна форма на понапълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапълнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понапълнел е производна форма на понапълня (мин. деят. несв. прич. м. р.).