понапълнеело

Речник на българския език

1. понапълнеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапълнеело е производна форма на понапълнея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понапълнеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понапълнеело е производна форма на понапълнея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).