понапъвал

Речник на българския език

1. понапъвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапъвал е производна форма на понапъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапъвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапъвал е производна форма на понапъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понапъвал — мин. деят. св. прич. м. р.

понапъвал е производна форма на понапъвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понапъвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понапъвал е производна форма на понапъвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).