понапукваха

Речник на българския език

1. понапукваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понапукваха е производна форма на понапуквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понапукваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понапукваха е производна форма на понапуквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).