понапуквах

Речник на българския език

1. понапуквах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

понапуквах е производна форма на понапуквам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. понапуквах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

понапуквах е производна форма на понапуквам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).