понапукаха

Речник на българския език

1. понапукаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понапукаха е производна форма на понапукам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понапукаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понапукаха е производна форма на понапукам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).