понапудрят

Речник на българския език

1. понапудрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

понапудрят е производна форма на понапудря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понапудрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

понапудрят е производна форма на понапудрям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).