понапрягало

Речник на българския език

1. понапрягало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапрягало е производна форма на понапрягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понапрягало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапрягало е производна форма на понапрягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понапрягало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понапрягало е производна форма на понапрягам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понапрягало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понапрягало е производна форма на понапрягам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).