понапрягал

Речник на българския език

1. понапрягал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапрягал е производна форма на понапрягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапрягал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапрягал е производна форма на понапрягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понапрягал — мин. деят. св. прич. м. р.

понапрягал е производна форма на понапрягам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понапрягал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понапрягал е производна форма на понапрягам (мин. деят. несв. прич. м. р.).