понапръсквал

Речник на българския език

1. понапръсквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапръсквал е производна форма на понапръсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапръсквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапръсквал е производна форма на понапръсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понапръсквал — мин. деят. св. прич. м. р.

понапръсквал е производна форма на понапръсквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понапръсквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понапръсквал е производна форма на понапръсквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).