понаприказвал съм

Речник на българския език

1. понаприказвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понаприказвал съм е производна форма на понаприказвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понаприказвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понаприказвал съм е производна форма на понаприказвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. понаприказвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понаприказвал съм е производна форма на понаприказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).