понаприказвал е

Речник на българския език

1. понаприказвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаприказвал е е производна форма на понаприказвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаприказвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаприказвал е е производна форма на понаприказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понаприказвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаприказвал е е производна форма на понаприказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).