понаприказвал

Речник на българския език

1. понаприказвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаприказвал е производна форма на понаприказвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаприказвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаприказвал е производна форма на понаприказвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понаприказвал — мин. деят. св. прич. м. р.

понаприказвал е производна форма на понаприказвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понаприказвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понаприказвал е производна форма на понаприказвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).