понапрела

Речник на българския език

1. понапрела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понапрела е производна форма на понапреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понапрела — мин. деят. св. прич. ж. р.

понапрела е производна форма на понапреда (мин. деят. св. прич. ж. р.).