понапрел

Речник на българския език

1. понапрел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапрел е производна форма на понапреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапрел — мин. деят. св. прич. м. р.

понапрел е производна форма на понапреда (мин. деят. св. прич. м. р.).