понапрегнел

Речник на българския език

1. понапрегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапрегнел е производна форма на понапрегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапрегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понапрегнел е производна форма на понапрегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).