понаплачете

Речник на българския език

1. понаплачете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

понаплачете е производна форма на понаплача (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понаплачете — повелително наклонение, мн. ч.

понаплачете е производна форма на понаплача (повелително наклонение, мн. ч.).