понапичаше

Речник на българския език

1. понапичаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понапичаше е производна форма на понапичам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понапичаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понапичаше е производна форма на понапичам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).