понапичаха

Речник на българския език

1. понапичаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понапичаха е производна форма на понапичам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понапичаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понапичаха е производна форма на понапичам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).