понапича

Речник на българския език

1. понапича — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понапича е производна форма на понапичам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понапича — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понапича е производна форма на понапичам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понапича — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понапича е производна форма на понапичам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).