понаписвал е

Речник на българския език

1. понаписвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаписвал е е производна форма на понаписвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаписвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаписвал е е производна форма на понаписвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понаписвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаписвал е е производна форма на понаписвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).