понаписвало

Речник на българския език

1. понаписвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаписвало е производна форма на понаписвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаписвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаписвало е производна форма на понаписвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понаписвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понаписвало е производна форма на понаписвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понаписвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понаписвало е производна форма на понаписвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).