понаписвала

Речник на българския език

1. понаписвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаписвала е производна форма на понаписвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понаписвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаписвала е производна форма на понаписвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понаписвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понаписвала е производна форма на понаписвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. понаписвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понаписвала е производна форма на понаписвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).