понаписвал

Речник на българския език

1. понаписвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаписвал е производна форма на понаписвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаписвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаписвал е производна форма на понаписвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понаписвал — мин. деят. св. прич. м. р.

понаписвал е производна форма на понаписвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понаписвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понаписвал е производна форма на понаписвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).