понапил е

Речник на българския език

1. понапил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапил е е производна форма на понапия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапил е е производна форма на понапия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).