понапила е

Речник на българския език

1. понапила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понапила е е производна форма на понапия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понапила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понапила е е производна форма на понапия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).