понапиели

Речник на българския език

1. понапиели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понапиели е производна форма на понапия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понапиели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понапиели е производна форма на понапия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).