понапердашил

Речник на българския език

1. понапердашил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапердашил е производна форма на понапердаша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапердашил — мин. деят. св. прич. м. р.

понапердашил е производна форма на понапердаша (мин. деят. св. прич. м. р.).