понапекло

Речник на българския език

1. понапекло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понапекло е производна форма на понапека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понапекло — мин. деят. св. прич. ср. р.

понапекло е производна форма на понапека (мин. деят. св. прич. ср. р.).