понапекли

Речник на българския език

1. понапекли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понапекли е производна форма на понапека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понапекли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понапекли е производна форма на понапека (мин. деят. св. прич. мн. ч.).