понапекла

Речник на българския език

1. понапекла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понапекла е производна форма на понапека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понапекла — мин. деят. св. прич. ж. р.

понапекла е производна форма на понапека (мин. деят. св. прич. ж. р.).