понапасвал

Речник на българския език

1. понапасвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапасвал е производна форма на понапасвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понапасвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понапасвал е производна форма на понапасвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понапасвал — мин. деят. св. прич. м. р.

понапасвал е производна форма на понапасвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понапасвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понапасвал е производна форма на понапасвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).