понаобиколи

Речник на българския език

1. понаобиколи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понаобиколи е производна форма на понаобиколя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понаобиколи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понаобиколи е производна форма на понаобиколя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понаобиколи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понаобиколи е производна форма на понаобиколя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понаобиколи — повелително наклонение, ед. ч.

понаобиколи е производна форма на понаобиколя (повелително наклонение, ед. ч.).