понаобикаляхте

Речник на българския език

1. понаобикаляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

понаобикаляхте е производна форма на понаобикалям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понаобикаляхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понаобикаляхте е производна форма на понаобикалям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).