понаобикаляха

Речник на българския език

1. понаобикаляха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понаобикаляха е производна форма на понаобикалям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понаобикаляха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понаобикаляха е производна форма на понаобикалям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).